Jul 28, 2006, 12:26 PM

Отивам си

Poetry

1.1K 0 1

Отивам си... И няма да ме спреш,
дори отново да ми се вричаш в любовта.
Отивам си... И няма как да се върна назад,
няма как да продължа да те обичам.

Отивам си...Отивам си... Сълзите ми след среща с вятъра
падат заскрежени на студената земя.
Отивам си... Но спомени преследват ме
и ще ме преследват до смъртта.

Отивам си... И вече не усещам стъпките зад себе си,
сега страхът облива моето сърце.
Отивам си... И сякаш нещо в мене ми нашепва...
Отивам си... Отивам си...завинаги.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

изречена (Мая Попова)

емоцията е повече от съдържанието, не е стих.

2006-07-28T14:11:49+03:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0