Jul 28, 2006, 12:26 PM

Отивам си

Poetry

1.1K 0 1

Отивам си... И няма да ме спреш,
дори отново да ми се вричаш в любовта.
Отивам си... И няма как да се върна назад,
няма как да продължа да те обичам.

Отивам си...Отивам си... Сълзите ми след среща с вятъра
падат заскрежени на студената земя.
Отивам си... Но спомени преследват ме
и ще ме преследват до смъртта.

Отивам си... И вече не усещам стъпките зад себе си,
сега страхът облива моето сърце.
Отивам си... И сякаш нещо в мене ми нашепва...
Отивам си... Отивам си...завинаги.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

изречена (Мая Попова)

емоцията е повече от съдържанието, не е стих.

2006-07-28T14:11:49+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0