9 nov 2006, 13:32

Отивам си

  Poesía
1.1K 0 1
Душата ми е слята с твоята в едно.
Гнева ти ме разтърсва цяла,
усмивката ти ме влудява
и кара ме и аз да се усмихвам.
Ръцете ти са силни и горещи.
Те грубо хващат моята ръка
и силно до сърцето ти държат я.
Опиваш се от мъката, че ме загубваш.
Готов си и света за мен да продадеш.
Нима е късно да ме спреш да си отида?
Нима в очите ми не си видял сълзи?
Нима сърцето твое думите ти не разбира -
за раздяла и за грешки от преди.
Вървя до теб в една посока.
Вървя до теб, сърцето ми кърви.
И погледът ми те преследва,
до ъгъла, след който ще се разделим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно е,когато си отива любовта!Поздравявам те!Много ми хареса!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...