9.11.2006 г., 13:32

Отивам си

1.1K 0 1
Душата ми е слята с твоята в едно.
Гнева ти ме разтърсва цяла,
усмивката ти ме влудява
и кара ме и аз да се усмихвам.
Ръцете ти са силни и горещи.
Те грубо хващат моята ръка
и силно до сърцето ти държат я.
Опиваш се от мъката, че ме загубваш.
Готов си и света за мен да продадеш.
Нима е късно да ме спреш да си отида?
Нима в очите ми не си видял сълзи?
Нима сърцето твое думите ти не разбира -
за раздяла и за грешки от преди.
Вървя до теб в една посока.
Вървя до теб, сърцето ми кърви.
И погледът ми те преследва,
до ъгъла, след който ще се разделим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно е,когато си отива любовта!Поздравявам те!Много ми хареса!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...