9 нояб. 2006 г., 13:32

Отивам си 

  Поэзия
912 0 1
Душата ми е слята с твоята в едно. Гнева ти ме разтърсва цяла, усмивката ти ме влудява и кара ме и аз да се усмихвам. Ръцете ти са силни и горещи. Те грубо хващат моята ръка и силно до сърцето ти държат я. Опиваш се от мъката, че ме загубваш. Готов си и света за мен да продадеш. Нима е късно да ме спреш да си отида? Нима в очите ми не си видял сълзи? Нима сърцето твое думите ти не разбира - за раздяла и за грешки от преди. Вървя до теб в една посока. Вървя до теб, сърцето ми кърви. И погледът ми те преследва, до ъгъла, след който ще се разделим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежина Все права защищены

Предложения
: ??:??