13 oct 2007, 13:12

Отивам си

  Poesía
1.3K 1 4
 

Отивам си

Отивам си, обич, прости ми,
недей да ме спираш сега,
от такава любов боли ме,
тя гори дори в пепелта.

Таз любов не е за нас,
тя е обсебваща и жарка,
тя ранява и убива със страст,
тя разяжда в мен следата ярка.

Отивам си, недей да плачеш,
аз няма никога да се завърна,
не тъгувай, недей да  страдаш,
с любов  сърцето ти ще върна!

Но от толкова обич боли ме,
така задушава се моята душа,
ако искаш проклинай, ако искаш кори ме -
аз тръгвам - това е моята съдба!

Не се упреквай, вината не е в теб,
не дамгосвай своята красива душа.
Виновен е живота злобен и проклет:
донесе любов, а ни хвърли в ада след това!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...