13 oct 2007, 13:12

Отивам си

  Poesía
1.3K 1 4
 

Отивам си

Отивам си, обич, прости ми,
недей да ме спираш сега,
от такава любов боли ме,
тя гори дори в пепелта.

Таз любов не е за нас,
тя е обсебваща и жарка,
тя ранява и убива със страст,
тя разяжда в мен следата ярка.

Отивам си, недей да плачеш,
аз няма никога да се завърна,
не тъгувай, недей да  страдаш,
с любов  сърцето ти ще върна!

Но от толкова обич боли ме,
така задушава се моята душа,
ако искаш проклинай, ако искаш кори ме -
аз тръгвам - това е моята съдба!

Не се упреквай, вината не е в теб,
не дамгосвай своята красива душа.
Виновен е живота злобен и проклет:
донесе любов, а ни хвърли в ада след това!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...