13 окт. 2007 г., 13:12

Отивам си 

  Поэзия
1015 1 4
 

Отивам си

Отивам си, обич, прости ми,
недей да ме спираш сега,
от такава любов боли ме,
тя гори дори в пепелта.

Таз любов не е за нас,
тя е обсебваща и жарка,
тя ранява и убива със страст,
тя разяжда в мен следата ярка.

Отивам си, недей да плачеш,
аз няма никога да се завърна,
не тъгувай, недей да  страдаш,
с любов  сърцето ти ще върна!

Но от толкова обич боли ме,
така задушава се моята душа,
ако искаш проклинай, ако искаш кори ме -
аз тръгвам - това е моята съдба!

Не се упреквай, вината не е в теб,
не дамгосвай своята красива душа.
Виновен е живота злобен и проклет:
донесе любов, а ни хвърли в ада след това!

© Нина Павлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??