Oct 13, 2007, 1:12 PM

Отивам си

  Poetry
1.3K 1 4
 

Отивам си

Отивам си, обич, прости ми,
недей да ме спираш сега,
от такава любов боли ме,
тя гори дори в пепелта.

Таз любов не е за нас,
тя е обсебваща и жарка,
тя ранява и убива със страст,
тя разяжда в мен следата ярка.

Отивам си, недей да плачеш,
аз няма никога да се завърна,
не тъгувай, недей да  страдаш,
с любов  сърцето ти ще върна!

Но от толкова обич боли ме,
така задушава се моята душа,
ако искаш проклинай, ако искаш кори ме -
аз тръгвам - това е моята съдба!

Не се упреквай, вината не е в теб,
не дамгосвай своята красива душа.
Виновен е живота злобен и проклет:
донесе любов, а ни хвърли в ада след това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...