Oct 13, 2007, 1:12 PM

Отивам си

  Poetry
1.3K 1 4
 

Отивам си

Отивам си, обич, прости ми,
недей да ме спираш сега,
от такава любов боли ме,
тя гори дори в пепелта.

Таз любов не е за нас,
тя е обсебваща и жарка,
тя ранява и убива със страст,
тя разяжда в мен следата ярка.

Отивам си, недей да плачеш,
аз няма никога да се завърна,
не тъгувай, недей да  страдаш,
с любов  сърцето ти ще върна!

Но от толкова обич боли ме,
така задушава се моята душа,
ако искаш проклинай, ако искаш кори ме -
аз тръгвам - това е моята съдба!

Не се упреквай, вината не е в теб,
не дамгосвай своята красива душа.
Виновен е живота злобен и проклет:
донесе любов, а ни хвърли в ада след това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...