9 jul 2008, 15:59

Отивам си

  Poesía
840 0 15

Отивам си.

Вратата не заключвай.

Със вятъра ща другаруваме по пътя нов.

Ще се прегръщаме на воля

и ще се топлим в студена юлска нощ.

На него аз без думи всичко ще разкажа.

И песен ще му пея, за да заспи.

В очите ми сълзите ще избърше

и ще ме пронизва с обич,

от която няма да боли.

И спомените във душата ще изтрия.

Белезите даже ще пришия с образ нов.

Невидим за тълпата ще остане

и само с мен до изгрева ще бъде от любов.

На ъгъла, когато срещнеш погледа ми,

скрит във есенни листа.

Ти просто отмини.

Не можеш да ме върнеш.

В пръстта не ще намериш моите следи.

Защото вятърът ще е отнесъл надалече

някога обичани от теб очи.

 

Т.К.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...