Отивам си
Отивам си.
Вратата не заключвай.
Със вятъра ща другаруваме по пътя нов.
Ще се прегръщаме на воля
и ще се топлим в студена юлска нощ.
На него аз без думи всичко ще разкажа.
И песен ще му пея, за да заспи.
В очите ми сълзите ще избърше
и ще ме пронизва с обич,
от която няма да боли.
И спомените във душата ще изтрия.
Белезите даже ще пришия с образ нов.
Невидим за тълпата ще остане
и само с мен до изгрева ще бъде от любов.
На ъгъла, когато срещнеш погледа ми,
скрит във есенни листа.
Ти просто отмини.
Не можеш да ме върнеш.
В пръстта не ще намериш моите следи.
Защото вятърът ще е отнесъл надалече
някога обичани от теб очи.
Т.К.
© Таня Кирилова All rights reserved.
