Не заслужавам ли?!
Какво не заслужавам,
това - постоянно да страдам
и всичко от себе си
в тази наша грешка да влагам?!
Да, не заслужавам
и теб, и обичта ти също,
но порок голям ми е това,
че точно тебе обожавам.
Нямам мира,
но болката вече,
отвъд стените на сърцето ми напира.
Гледам как със други
ти се занимаваш
и дори частица от моите тревоги
Ти не заслужаваш!
Всичко преглъщам,
спокойствие малко да спечеля,
опитвам се дори
внимание на това да не обръщам,
но всяка една от думите ти тежки
душата ми на прах опитва се да смели.
Опрощавам всеки път,
уж "човешките ти грешки",
но всеки един момент, знай,
ще ме накараш да напусна
и сега познай -
дали не заслужавам
някой, който оценява,
че цялата си обич
аз му подарявам?!?