10 мар. 2010 г., 13:17

Отивам си

641 0 0

Не заслужавам ли?!
Какво не заслужавам,
това - постоянно да страдам
и всичко от себе си
в тази наша грешка да влагам?!
Да, не заслужавам
и теб, и обичта ти също,
но порок голям ми е това,
че точно тебе обожавам.
Нямам мира,
но болката вече,
отвъд стените на сърцето ми напира.
Гледам как със други
ти се занимаваш
и дори частица от моите тревоги
Ти не заслужаваш!
Всичко преглъщам,
спокойствие малко да спечеля,
опитвам се дори
внимание на това да не обръщам,
но всяка една от думите ти тежки
душата ми на прах опитва се да смели.
Опрощавам всеки път,
уж "човешките ти грешки",
но всеки един момент, знай,
ще ме накараш да напусна
и сега познай -
дали не заслужавам
някой, който оценява,
че цялата си обич
аз му подарявам?!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Андреева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...