patenceto (Надя Георгиева)
185 614
11 abr 2006, 22:43

Отивам си от този свят 

  Poesía
1164 0 3
Може би е грешна всяка моя мисъл,
минала през съвестта ми.
Може би много хора ще оставя с наведени глави.
Може би ще завещая хиляди сълзи,
но за мене вече няма смисъл.
Опитах всичко за да върна теб,
опитах с усмивка, със сълзи, но не ме разбра ти...
Няма изход.... всякаш съм в сложен лабиринт .
Ти крещиш ми за някакви чувства
от тебе измислени,
а след малко безразличен пак си тръгваш.
Нямам смелост да се обърна,
а ти искаш отново да те прегърна.
Или си с мен или не си!?
Това е края на играта.
Но ти затвори отвън вратата.
Е, и аз си тръгвам към безкрая.
Прости ми мамо! Прости ми татко!
Простете ми и Вие приятели за това!
Може би ще Ви липсвам,
може би ще поплачете ,
а той дали ще пророни и една сълза...
На тебе мили завещавам само любовта.
А, когато ти отново се завърнеш пред дома
некролога ми ще ти подскаже
“Няма я зад тази врата!”.....
и ще погледнеш към небето,
аз ще ти помахам с ръка,
от теб една сълза ще се стече
и аз ще се усмихна отдалече,
защото там няма да ме има вече!!!!  посветено на......

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • А дали това е изход?А спасение?БРАВО!
  • Не мога да кажа нищо.Всички сми изживели такива моменти,ти искаш да измриш тш я нища.Стихчето,или какво е там е глупаво,но истинско.Не мисля, че бих ти дал оценка.
  • изглежда че си преживяла много мъка и аз сам така това което си написала е страхотно надявам се да ми пишеш отлично е поздравления
Propuestas
: ??:??