11 abr 2006, 22:43

Отивам си от този свят

  Poesía
1.3K 0 3
Може би е грешна всяка моя мисъл,
минала през съвестта ми.
Може би много хора ще оставя с наведени глави.
Може би ще завещая хиляди сълзи,
но за мене вече няма смисъл.
Опитах всичко за да върна теб,
опитах с усмивка, със сълзи, но не ме разбра ти...
Няма изход.... всякаш съм в сложен лабиринт .
Ти крещиш ми за някакви чувства
от тебе измислени,
а след малко безразличен пак си тръгваш.
Нямам смелост да се обърна,
а ти искаш отново да те прегърна.
Или си с мен или не си!?
Това е края на играта.
Но ти затвори отвън вратата.
Е, и аз си тръгвам към безкрая.
Прости ми мамо! Прости ми татко!
Простете ми и Вие приятели за това!
Може би ще Ви липсвам,
може би ще поплачете ,
а той дали ще пророни и една сълза...
На тебе мили завещавам само любовта.
А, когато ти отново се завърнеш пред дома
некролога ми ще ти подскаже
“Няма я зад тази врата!”.....
и ще погледнеш към небето,
аз ще ти помахам с ръка,
от теб една сълза ще се стече
и аз ще се усмихна отдалече,
защото там няма да ме има вече!!!!  посветено на......

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А дали това е изход?А спасение?БРАВО!
  • Не мога да кажа нищо.Всички сми изживели такива моменти,ти искаш да измриш тш я нища.Стихчето,или какво е там е глупаво,но истинско.Не мисля, че бих ти дал оценка.
  • изглежда че си преживяла много мъка и аз сам така това което си написала е страхотно надявам се да ми пишеш отлично е поздравления

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....