Apr 11, 2006, 10:43 PM

Отивам си от този свят

  Poetry
1.3K 0 3
Може би е грешна всяка моя мисъл,
минала през съвестта ми.
Може би много хора ще оставя с наведени глави.
Може би ще завещая хиляди сълзи,
но за мене вече няма смисъл.
Опитах всичко за да върна теб,
опитах с усмивка, със сълзи, но не ме разбра ти...
Няма изход.... всякаш съм в сложен лабиринт .
Ти крещиш ми за някакви чувства
от тебе измислени,
а след малко безразличен пак си тръгваш.
Нямам смелост да се обърна,
а ти искаш отново да те прегърна.
Или си с мен или не си!?
Това е края на играта.
Но ти затвори отвън вратата.
Е, и аз си тръгвам към безкрая.
Прости ми мамо! Прости ми татко!
Простете ми и Вие приятели за това!
Може би ще Ви липсвам,
може би ще поплачете ,
а той дали ще пророни и една сълза...
На тебе мили завещавам само любовта.
А, когато ти отново се завърнеш пред дома
некролога ми ще ти подскаже
“Няма я зад тази врата!”.....
и ще погледнеш към небето,
аз ще ти помахам с ръка,
от теб една сълза ще се стече
и аз ще се усмихна отдалече,
защото там няма да ме има вече!!!!  посветено на......

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • А дали това е изход?А спасение?БРАВО!
  • Не мога да кажа нищо.Всички сми изживели такива моменти,ти искаш да измриш тш я нища.Стихчето,или какво е там е глупаво,но истинско.Не мисля, че бих ти дал оценка.
  • изглежда че си преживяла много мъка и аз сам така това което си написала е страхотно надявам се да ми пишеш отлично е поздравления

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...