1 ene 2009, 16:20

Отивам си, защото... те обичам

  Poesía
1.2K 0 4

И тази година си отива,

а ти си още по-далеч от мен.

Любовта ми още не стихва,

става по-силна всеки ден.

 

Годишните сезони менят се,

но в сърцето е само един.

Между болката и самотата лутам се,

отдавна живота гледам отстрани.

 

Целогодишно в мен вали,

а падащите клони затрупват моята душа.

Вятърът става по-силен и боли,

а новата година вече е дошла.

 

Всеки спомен следа оставя,

а аз бавно си отивам.

Но това, което никога няма да забравя,

си ти - човекът, който най-много обичам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алехандра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Супер е!
    И силно...
    Поздрави!
  • Много е хубаво ! Поздрави !
  • Много е истинско. Като го чета ми напомня моята собствена реалност
  • Харесва ми най-много това :"Вятърът става по-силен и боли,
    а новата година вече е дошла" и това "Между болката и самотата лутам се,отдавна живота гледам отстрани".Успехи


Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...