Jan 1, 2009, 4:20 PM

Отивам си, защото... те обичам

  Poetry
1.2K 0 4

И тази година си отива,

а ти си още по-далеч от мен.

Любовта ми още не стихва,

става по-силна всеки ден.

 

Годишните сезони менят се,

но в сърцето е само един.

Между болката и самотата лутам се,

отдавна живота гледам отстрани.

 

Целогодишно в мен вали,

а падащите клони затрупват моята душа.

Вятърът става по-силен и боли,

а новата година вече е дошла.

 

Всеки спомен следа оставя,

а аз бавно си отивам.

Но това, което никога няма да забравя,

си ти - човекът, който най-много обичам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алехандра All rights reserved.

Comments

Comments

  • Супер е!
    И силно...
    Поздрави!
  • Много е хубаво ! Поздрави !
  • Много е истинско. Като го чета ми напомня моята собствена реалност
  • Харесва ми най-много това :"Вятърът става по-силен и боли,
    а новата година вече е дошла" и това "Между болката и самотата лутам се,отдавна живота гледам отстрани".Успехи


Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...