Jan 1, 2009, 4:20 PM

Отивам си, защото... те обичам

  Poetry
1.2K 0 4

И тази година си отива,

а ти си още по-далеч от мен.

Любовта ми още не стихва,

става по-силна всеки ден.

 

Годишните сезони менят се,

но в сърцето е само един.

Между болката и самотата лутам се,

отдавна живота гледам отстрани.

 

Целогодишно в мен вали,

а падащите клони затрупват моята душа.

Вятърът става по-силен и боли,

а новата година вече е дошла.

 

Всеки спомен следа оставя,

а аз бавно си отивам.

Но това, което никога няма да забравя,

си ти - човекът, който най-много обичам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алехандра All rights reserved.

Comments

Comments

  • Супер е!
    И силно...
    Поздрави!
  • Много е хубаво ! Поздрави !
  • Много е истинско. Като го чета ми напомня моята собствена реалност
  • Харесва ми най-много това :"Вятърът става по-силен и боли,
    а новата година вече е дошла" и това "Между болката и самотата лутам се,отдавна живота гледам отстрани".Успехи


Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...