Отиваш си, а тъй е хубаво и топло.
Отиваш си, но аз ще чакам пак.
Отиваш си и губиш се отново в
прегръдките на истинската нощ.
Отиваш си, защото ме обичаш.
Отиваш си, защото те повлече
онова свежо утро пак на идващия ден.
Отиде си, а аз не вярвам, все още в
моята душа живееш ти.
Една сълза побегна бързо
и спусна се надолу като мъничка река.
Настъпи новото и свежо утро,
за някой весело, за други тъжно.
Прости ми, че пиша пак за теб,
а пиша го, защото те обичам
и повече не ще те видя аз.