Отиваш си със вятъра
Скрити в ъгълчето на съня ми
едни стари баладични ноти
плахо рисуват спомени
за покорили вятъра целувки...
Запяват нежно, а искри
горят във рани незарасли.
Вятърни целувки, но и слънчеви,
щом още по устните пари...
Една недочакала цигара дими,
а димът чертае въпросителни.
Стара обич в нови одежди...
Закъснели сълзи,
такава любов не се дарява два пъти!
Вятър влезе в стаята и ме събуди.
Спиш до мен, а аз сънувам чужди устни...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Атанасова Todos los derechos reservados
