Отиваш си със вятъра
Скрити в ъгълчето на съня ми
едни стари баладични ноти
плахо рисуват спомени
за покорили вятъра целувки...
Запяват нежно, а искри
горят във рани незарасли.
Вятърни целувки, но и слънчеви,
щом още по устните пари...
Една недочакала цигара дими,
а димът чертае въпросителни.
Стара обич в нови одежди...
Закъснели сълзи,
такава любов не се дарява два пъти!
Вятър влезе в стаята и ме събуди.
Спиш до мен, а аз сънувам чужди устни...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Атанасова Все права защищены
