1. ОТИВАТ ДНИТЕ

Вървят си дните безвъзвратно...

Отнесени като листа.

А аз оставам  многократно,

едва спасен над  Пропастта!...

Света без мене съществува,

с враждите си и с  любовта...

Живота със Смъртта флиртува..

За всички има  Светлина!...

Стоя със своята Дилема...

Въртя порочния си Кръг!...

Раздувам само тази тема...

Не мога да и кажа: ”Млък!”

О, някога аз бях уверен...

Света без мен е немислим,

без мойта светлина – е черен!..

Без  мен – нищожен е и Рим!..

Че аз съм млад  Богоизбраник!

Дошъл съм за да сложа ред!

Месия Нов...  И Нов Посланик...

Безсмъртен да съм, занапред!

Наивен бях!... И самовлюбен...

Продукт на свойта Суета!

Разбирам, че съм бил безумен,

 да  ме изритат  от Света...

И моите Въздушни кули,

издигнати от Суета,

захлопват, в селото  с цървули

и търсят място във Света!

Едва едва  се справям с Стреса!

Оглеждам се напред назад!

Загърбвам даже и  Прогреса,

разбирам вече... Не съм млад!