30 ago 2011, 13:04

Откакто казах "сбогом"

734 0 1

Откакто ти си толкова далече
и не пребягваш през самотните ми дни...
откакто ти при мен не идваш вече
и няма те... какво се промени?

Очите ми са все така кафеви,
но пълни с болка, ами не със плам,
мечтите ми са все така големи,
но всичко е голямо, щом си сам...

Ръцете ми са още толкоз' топли,
но празни... и нетърсещи ръце...
Сърцето - все изплакано от вопли,
но кухо... и нима е то сърце?

А тялото ми... все така е тяло,
та раните по мене не личат -
привидно аз самата съм единно цяло,
но нощем болките във него не мълчат...

И с мъка всеки болен ред изписвам
историята си изстрадана разказвам
във спомена с усилие прелиствам -
ръцете си до кърваво прорязвам...

А всяко ново утро със болежка
се будя, и да продължа не мога
възможно ли е всичко да е грешка?
Не знам. Не бях готова да ти кажа "Сбогом".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...