Откакто ти си толкова далече
и не пребягваш през самотните ми дни...
откакто ти при мен не идваш вече
и няма те... какво се промени?
Очите ми са все така кафеви,
но пълни с болка, ами не със плам,
мечтите ми са все така големи,
но всичко е голямо, щом си сам...
Ръцете ми са още толкоз' топли,
но празни... и нетърсещи ръце...
Сърцето - все изплакано от вопли,
но кухо... и нима е то сърце? ...