3 feb. 2017 11:09  

Откакто те няма 

  Poesía
944 3 8

© D. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжно... моите искренни съболезнования...
    Нека Бог дари брат ти и жена му със здрави дечица... мъката няма да улекне, но отново ще обичат безрезервно... чувство , което всеки трябва да изпита!
    Не тъжи, Ицо е там... закрилян и обичан
    Усмихва се и играе, тича и лудее
    С излекувана душичка, без спомен и за болка
    Той е закрилян и звездичка ще му грее
  • ТРЯБВА ДА СЕ УСМИХВАМЕ! Ще приемаме всичко по подруг начин.Успех и УСМИВКИ!
  • Мъката ви е голяма, Гергана. Намерила си начин да я излееш.
    Вярвам, че ще ви сполети това ново щастие, което очаквате!
  • Благодаря ти,Алекс! Изгубихме бебчо, след 2 месеца и 4 болници. След погребението брат ми отидоха при нашите и той намери в дъжда едно плачещо коте. От тогава го гледат с жена му. После се качиха на колата и заминаха без дестинация извън граница. Преди това оставиха котето на майка ми, с молба да го гледа и тя го обгрижваже като внуче докато ги нямаше. Първо писах, за да вдъхна надежда на брат ми и жена му, на нашите и на себе си, когато Ицето беше в болница. Опитах да му бъда орисница, на моето малко племенниче, като му пожелая цялото щастие и здраве, което едно бебче може да има.. Но не успях да го орисам. Не успях да му помогна. А в другото стихотворение "Откакто те няма", излях болката на брат ми. През дните, в които го писах, плачех от сутрин до вечер. Когато го написах ми олекна малко. Но винаги ще го носим в себе си..
    Чакаме ново щастие сега, но и сме на тръни. Още не смеем да се зарадваме след тази загуба. Само чакаме да се роди новия бебчо и се молим всичко да е наред.
  • Поклон! Изтръпнах пред болката Ви! Нека бог Ви дари с най-хубавия подарък, нека слънченцето се появи и пресуши сълзите в очите!
  • Вашата болка докосва най-съкровените струни на душата ми! Но няма да ви гледам съжалително и да ви подавам кърпички за сълзите. Бих искал да бъда полезен, ако мога... Затова ще споделя това, което ме крепи и ми дава надежда за вас. Бебенцето на наши приятели почина от рак. Те бяха добро семейство, имаха всичко, повече от обикновените хора, но не можаха да помогнат с нищо. Откакто стана това, те осъзнаха, че най-важното в живота не се купува и не се продава; че трябва да потърсят и да направят като семейство някои важни промени; станаха по-нежни, по-добри, по-всеотдайни един към друг и към околните. Те не могат да забравят детето си, но научиха най-важните уроци в живота си след загубата! Нещастието прави добрите по-добри, а лошите по-лоши. Живота все още има смисъл, цел и призвание за вас! Любовта и дълга - един към друг, към всичко и всички, ще ви изведе дори от ада. Забравете за себе си - служейки на другите вие ще бъдете изцелени и извисени над всички обстоятелства!
  • Много е тъжно!
  • Буца ми заседна в гърлото... и ме разплака... Поклон!
Propuestas