3.02.2017 г., 11:09  

Откакто те няма

3.9K 3 8

Откакто те няма,
вали.
През прозореца,
гледам дъждът
как тече
и съм мрачен.
Все в мислите си ми, сине..
Боли.
          ~
И старая се
пред майка ти.
И пред всички.
Да съм бодър.
Да съм ведър.
Да съм мил.
         ~
Един за друг
да се държим.
И да не плачем.
Да се усмихваме.
Да гледаме напред.
И да вървим.
         ~
Но болката в мен
така напира
и извира, сине.
Понякога ме
сграбчва и души.
И пълнят се
без никакво
разрешение.
И текват
мъжките очи.
        ~
А искам
да съм позитивен,
да съм силен.
И въобще не искам
да съм мрачен
и раним.
Но сега съм, сине,
толкова прозрачен.
И съм уязвим.
        ~
Във вкъщи,
празната ти стая,
препълнена е
с дрешки,
с пелени.
        ~
Непокътнати
са твоите
играчки.
Какво да правим
с тях?
Кажи.
       ~
И новата квартира
ни очаква, сине.
А не мислихме
без теб там
да се настаним.      
        ~
И сякаш
всяка радост
избледнява.
Щом теб те няма
в нашите дни.
       ~
И питам се..
С какво ли Бог
ни поучава?
Наказва ли ни
или всичко
предстои?
 --
Без теб ни виждат
всякви хора.
И питат ни..
На кой ще трябва още
да се обясним!?
        ~
Откакто няма те,
приятелите, сине,
се чудят как
да ни помогнат
с техните жени.
          ~
И гледат ни
с такова умиление.
И пълни
със съжаление
очи.
         ~
Откакто няма те,
навсякъде
където идем,
сме заедно
и сме сами.
          ~
Откакто няма те,
говорим,сине.
А всъщност
сякаш
си мълчим.
          ~
Приказваме
да пълним тишината,
осеяна с тъга по теб.
Усмихваме се заедно
и търсим светлината.
А поотделно
в тъмното
скърбим.
          ~
И лутаме се по света,
тъй безнадеждни.
И носим те в нас,
тъй незабравим.
          ~
Надзъртаме над
бебешки колички.
И плаче ни се,
а обръщаме глави встрани
и си търпим.
          ~
Беше толкова лекичък, сине.
А сега как тежиш.
С такава радост,
с трепет,
с любов,
те очакахме, сине!
А сега как болиш.
          ~
Откакто няма те,
все бягаме, сине.
И тръгнахме,
на път с колата
през нощта.
          ~
И лутахме се
в търсене
на непонятното.
Теб търсихме, сине..
Теб търсихме
в Бога.
А те намирахме само
в съня.
          ~
Избягахме
от всичко и от всички.
Вървим
без план в
света широк.
Но все пред нас са
твоите очички..
До вчера пълни с
толкова живот..
          ~
И днес,
слънце грейна
на небето..
Дали от там
ни гледаш ти?
          ~
Дали си по-добре
там горе, сине..?
Без болки,
без тръбички
без игли..
          ~
Имаме парченце
вяра в светлината.
Да дойде утре
нашия ден..
Да гушнем
твойто братче
или сестриче.
От мъка
толкова съм
уморен.
           ~
Дай ми знак,
че чуваш, сине!
Да ни олекнат
тежките сърца..
Дай ми знак,
че си с Бога, сине!
И помоли го
да изпрати..
.. на твоята мама
и на твоя тати,
две здрави,
хубави деца..
 

-----
На брат ми и на племенника ми

23 септември 2015
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© D. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно... моите искренни съболезнования...
    Нека Бог дари брат ти и жена му със здрави дечица... мъката няма да улекне, но отново ще обичат безрезервно... чувство , което всеки трябва да изпита!
    Не тъжи, Ицо е там... закрилян и обичан
    Усмихва се и играе, тича и лудее
    С излекувана душичка, без спомен и за болка
    Той е закрилян и звездичка ще му грее
  • ТРЯБВА ДА СЕ УСМИХВАМЕ! Ще приемаме всичко по подруг начин.Успех и УСМИВКИ!
  • Мъката ви е голяма, Гергана. Намерила си начин да я излееш.
    Вярвам, че ще ви сполети това ново щастие, което очаквате!
  • Благодаря ти,Алекс! Изгубихме бебчо, след 2 месеца и 4 болници. След погребението брат ми отидоха при нашите и той намери в дъжда едно плачещо коте. От тогава го гледат с жена му. После се качиха на колата и заминаха без дестинация извън граница. Преди това оставиха котето на майка ми, с молба да го гледа и тя го обгрижваже като внуче докато ги нямаше. Първо писах, за да вдъхна надежда на брат ми и жена му, на нашите и на себе си, когато Ицето беше в болница. Опитах да му бъда орисница, на моето малко племенниче, като му пожелая цялото щастие и здраве, което едно бебче може да има.. Но не успях да го орисам. Не успях да му помогна. А в другото стихотворение "Откакто те няма", излях болката на брат ми. През дните, в които го писах, плачех от сутрин до вечер. Когато го написах ми олекна малко. Но винаги ще го носим в себе си..
    Чакаме ново щастие сега, но и сме на тръни. Още не смеем да се зарадваме след тази загуба. Само чакаме да се роди новия бебчо и се молим всичко да е наред.
  • Поклон! Изтръпнах пред болката Ви! Нека бог Ви дари с най-хубавия подарък, нека слънченцето се появи и пресуши сълзите в очите!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...