Откакто те няма
Откакто те няма,
вали.
През прозореца,
гледам дъждът
как тече
и съм мрачен.
Все в мислите си ми, сине..
Боли.
~
И старая се
пред майка ти.
И пред всички.
Да съм бодър.
Да съм ведър.
Да съм мил.
~
Един за друг
да се държим.
И да не плачем.
Да се усмихваме.
Да гледаме напред.
И да вървим.
~
Но болката в мен
така напира
и извира, сине.
Понякога ме
сграбчва и души.
И пълнят се
без никакво
разрешение.
И текват
мъжките очи.
~
А искам
да съм позитивен,
да съм силен.
И въобще не искам
да съм мрачен
и раним.
Но сега съм, сине,
толкова прозрачен.
И съм уязвим.
~
Във вкъщи,
празната ти стая,
препълнена е
с дрешки,
с пелени.
~
Непокътнати
са твоите
играчки.
Какво да правим
с тях?
Кажи.
~
И новата квартира
ни очаква, сине.
А не мислихме
без теб там
да се настаним.
~
И сякаш
всяка радост
избледнява.
Щом теб те няма
в нашите дни.
~
И питам се..
С какво ли Бог
ни поучава?
Наказва ли ни
или всичко
предстои?
--
Без теб ни виждат
всякви хора.
И питат ни..
На кой ще трябва още
да се обясним!?
~
Откакто няма те,
приятелите, сине,
се чудят как
да ни помогнат
с техните жени.
~
И гледат ни
с такова умиление.
И пълни
със съжаление
очи.
~
Откакто няма те,
навсякъде
където идем,
сме заедно
и сме сами.
~
Откакто няма те,
говорим,сине.
А всъщност
сякаш
си мълчим.
~
Приказваме
да пълним тишината,
осеяна с тъга по теб.
Усмихваме се заедно
и търсим светлината.
А поотделно
в тъмното
скърбим.
~
И лутаме се по света,
тъй безнадеждни.
И носим те в нас,
тъй незабравим.
~
Надзъртаме над
бебешки колички.
И плаче ни се,
а обръщаме глави встрани
и си търпим.
~
Беше толкова лекичък, сине.
А сега как тежиш.
С такава радост,
с трепет,
с любов,
те очакахме, сине!
А сега как болиш.
~
Откакто няма те,
все бягаме, сине.
И тръгнахме,
на път с колата
през нощта.
~
И лутахме се
в търсене
на непонятното.
Теб търсихме, сине..
Теб търсихме
в Бога.
А те намирахме само
в съня.
~
Избягахме
от всичко и от всички.
Вървим
без план в
света широк.
Но все пред нас са
твоите очички..
До вчера пълни с
толкова живот..
~
И днес,
слънце грейна
на небето..
Дали от там
ни гледаш ти?
~
Дали си по-добре
там горе, сине..?
Без болки,
без тръбички
без игли..
~
Имаме парченце
вяра в светлината.
Да дойде утре
нашия ден..
Да гушнем
твойто братче
или сестриче.
От мъка
толкова съм
уморен.
~
Дай ми знак,
че чуваш, сине!
Да ни олекнат
тежките сърца..
Дай ми знак,
че си с Бога, сине!
И помоли го
да изпрати..
.. на твоята мама
и на твоя тати,
две здрави,
хубави деца..
-----
На брат ми и на племенника ми
23 септември 2015
Свързани произведения
Коментари
-
ТРЯБВА ДА СЕ УСМИХВАМЕ! Ще приемаме всичко по подруг начин.Успех и УСМИВКИ!
-
Мъката ви е голяма, Гергана. Намерила си начин да я излееш.
Вярвам, че ще ви сполети това ново щастие, което очаквате! -
Благодаря ти,Алекс! Изгубихме бебчо, след 2 месеца и 4 болници. След погребението брат ми отидоха при нашите и той намери в дъжда едно плачещо коте. От тогава го гледат с жена му. После се качиха на колата и заминаха без дестинация извън граница. Преди това оставиха котето на майка ми, с молба да го гледа и тя го обгрижваже като внуче докато ги нямаше. Първо писах, за да вдъхна надежда на брат ми и жена му, на нашите и на себе си, когато Ицето беше в болница. Опитах да му бъда орисница, на моето малко племенниче, като му пожелая цялото щастие и здраве, което едно бебче може да има.. Но не успях да го орисам. Не успях да му помогна. А в другото стихотворение "Откакто те няма", излях болката на брат ми. През дните, в които го писах, плачех от сутрин до вечер. Когато го написах ми олекна малко. Но винаги ще го носим в себе си..
Чакаме ново щастие сега, но и сме на тръни. Още не смеем да се зарадваме след тази загуба. Само чакаме да се роди новия бебчо и се молим всичко да е наред. -
Поклон! Изтръпнах пред болката Ви! Нека бог Ви дари с най-хубавия подарък, нека слънченцето се появи и пресуши сълзите в очите!
-
Вашата болка докосва най-съкровените струни на душата ми! Но няма да ви гледам съжалително и да ви подавам кърпички за сълзите. Бих искал да бъда полезен, ако мога... Затова ще споделя това, което ме крепи и ми дава надежда за вас. Бебенцето на наши приятели почина от рак. Те бяха добро семейство, имаха всичко, повече от обикновените хора, но не можаха да помогнат с нищо. Откакто стана това, те осъзнаха, че най-важното в живота не се купува и не се продава; че трябва да потърсят и да направят като семейство някои важни промени; станаха по-нежни, по-добри, по-всеотдайни един към друг и към околните. Те не могат да забравят детето си, но научиха най-важните уроци в живота си след загубата! Нещастието прави добрите по-добри, а лошите по-лоши. Живота все още има смисъл, цел и призвание за вас! Любовта и дълга - един към друг, към всичко и всички, ще ви изведе дори от ада. Забравете за себе си - служейки на другите вие ще бъдете изцелени и извисени над всички обстоятелства!
-
Много е тъжно!
-
Буца ми заседна в гърлото... и ме разплака... Поклон!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Нека Бог дари брат ти и жена му със здрави дечица... мъката няма да улекне, но отново ще обичат безрезервно... чувство , което всеки трябва да изпита!
Не тъжи, Ицо е там... закрилян и обичан
Усмихва се и играе, тича и лудее
С излекувана душичка, без спомен и за болка
Той е закрилян и звездичка ще му грее