Откакто те обикнах

Откакто те обикнах станах дъжд.

Понякога от нежност всичко свети,

а после заваляват изведнъж

отломки от избухнали планети.

Откакто те обикнах станах звук,

понякога душата на свирач е,

а после уж съм весела. Напук,

но в песента сиротно ехо плаче.

Откакто те обикнах станах стих,

с перце от сова писан, сянка птича.

Скандално гол и гневен, или тих...

Но искрен е. Защото те обичам.