Откакто те обикнах
Откакто те обикнах станах дъжд.
Понякога от нежност всичко свети,
а после заваляват изведнъж
отломки от избухнали планети.
Откакто те обикнах станах звук,
понякога душата на свирач е,
а после уж съм весела. Напук,
но в песента сиротно ехо плаче.
Откакто те обикнах станах стих,
с перце от сова писан, сянка птича.
Скандално гол и гневен, или тих...
Но искрен е. Защото те обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
