23 sept 2016, 17:09

Отказ

  Poesía
556 1 9

времето навън- мразовито
като в душата ми
и вратите
са ги блокирали
паяжините

и мъглата
на съдбата;
допитвах се
до този
и онзи,
но отговорът
все в мен...

кога за последно
се усмихнах?
не помня,
но знам кога
нанизах последните си думи
към тъгата;

вечерта
не мина добре,
но беше като очакваното;
поне не разочаровах теб,
ти,
който ме мислиш
за развалина-
ето ме, 
пред теб
и си признавам,
не ме бива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми...
  • Лили, чудесно включване!!!! Елена Ник, може би ще опитам да променя това признание с времето... Благодря!
  • Поправи на последния ред НЕ на ЧЕ, със запетайка пред него, и става още по - супер!
  • Точно така - отказ! Браво за творбата, за отказа и посланието. За това че сподели. В такива момента трябва да се каже - не, отказвам да страдам за теб/аз съм такава каквато съм, а ти? С този отказ, приемаш себе си. Човек за да обича другите първо трябва да обича себе си. Независимо от всичко. Дали е връзка, която не се е получила, дали е такава на която и трябва време, дали е с приятел, враг, любим човек, роднина, непознат, познат...Бъди себе си, Звездичке! А хората, които са наистина в сърцето ти и ти в тяхното ще те приемат и обичат така. Такива творби като тази не могат да се коментират, защото докосват сърцето до сълзи. Но се обадих, защото разбирам лирическата много добре и теб. Изживявала съм го. Бори се за себе си! Приемай се! Обичай се! Усъвършенствай качествата си и обичай недостатъците, защото много често те са най - доброто в нас. Плачи болките си, но не губи време! След болката идва радостта! Не се предавай и продължи напред, а по пътя някой ще хване ръката ти...
  • Ще опитам... Благодаря на всички ви!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...