Отказ
времето навън- мразовито
като в душата ми
и вратите
са ги блокирали
паяжините
и мъглата
на съдбата;
допитвах се
до този
и онзи,
но отговорът
все в мен...
кога за последно
се усмихнах?
не помня,
но знам кога
нанизах последните си думи
към тъгата;
вечерта
не мина добре,
но беше като очакваното;
поне не разочаровах теб,
ти,
който ме мислиш
за развалина-
ето ме,
пред теб
и си признавам,
не ме бива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчоглед Всички права запазени
