valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
22 jul 2008, 7:00

Отключен спомен 

  Poesía » Otra
583 0 6
Животът ме прокле да съм без теб.
Очите ми изтекоха солени.
Почти като монах във луд вертеп
загръщах се със черно до... студено.

Отключвах всеки спомен скрит във мен.
Като на кино връщах всеки трепет, 
отпивах го, отново просълзен,
че толкова далече съм от тебе.

Гърбът ми чувства нежните ръце,
а устните червилото ти пият.
Страстта ми е разпенено море,
обяздено от нашата стихия.

Усещам вкус на сутрешно кафе,
горчащо и предсказващо живота.
Рамкиран в нарисувано сърце,
аз търся теб, но... вече съм самотен.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??