Отключен спомен
Животът ме прокле да съм без теб.
Очите ми изтекоха солени.
Почти като монах във луд вертеп
загръщах се със черно до... студено.
Отключвах всеки спомен скрит във мен.
Като на кино връщах всеки трепет,
отпивах го, отново просълзен,
че толкова далече съм от тебе.
Гърбът ми чувства нежните ръце,
а устните червилото ти пият.
Страстта ми е разпенено море,
обяздено от нашата стихия.
Усещам вкус на сутрешно кафе,
горчащо и предсказващо живота.
Рамкиран в нарисувано сърце,
аз търся теб, но... вече съм самотен.
Очите ми изтекоха солени.
Почти като монах във луд вертеп
загръщах се със черно до... студено.
Отключвах всеки спомен скрит във мен.
Като на кино връщах всеки трепет,
отпивах го, отново просълзен,
че толкова далече съм от тебе.
Гърбът ми чувства нежните ръце,
а устните червилото ти пият.
Страстта ми е разпенено море,
обяздено от нашата стихия.
Усещам вкус на сутрешно кафе,
горчащо и предсказващо живота.
Рамкиран в нарисувано сърце,
аз търся теб, но... вече съм самотен.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
