Отключени простори

Почти на ръба, наранена от грозна лъжа,
в гнева си аз изрекох богохулни слова:
„Кажи защо, Господи, ако те има, отговори,
защо безмилостно закичи земните ми дни,
с венец от зли интриги, завист и клевети,
защо на враговете жестоки ти позволи,
да убият нагло слънцето в моето сърце
и облаци да посеят в сбъднатото ми небе,
защо мълчиш, отговори, или те няма,
нима си само ти една илюзия голяма,
но как тогава в бурите ще оцеляваме,
ще вярваме в доброто и ще се надяваме,
как ще се справим с всички земни беди,
ако наистина те няма, ако мираж си ти."
„Напразно се тревожиш, недей, не се бой,
с теб съм винаги, прошепна в мен Той,
защото вътре в теб мен винаги ме има,
всъщност аз съм по-добрата ти половина,
аз и ти, ние с теб сме неделими, едно цяло,
изток и запад сме на вселенското огледало,
бъди достойна, на злото отвръщай с добро,
рано или късно се плаща всяко сторено зло."