Fabiana (Галя Николова) Fabiana (Галя Николова)
7 222
17 ago 2005, 20:46

Откога

  Poesía
848 0 5
Откога не съм
пристъпвала
във моя град...
Домът ми пуст
и прашен, очаква
моите стъпки пак.
Спомени витаещи
между стени
и болка сгърчена,
изсмукват радостта
от моите очи...
леглото ти е празно, мамо...,
а някога ме срещаше
усмихната на прага.
И шевната машина
във ъгъла мълчи,
а някога потракваше
под пръстите ти сръчни.
И всичко там неистово
крещи, кърви
ранена тишината.

Не плача за мъже,
за тебе са сълзите, мамо...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0