17 авг. 2005 г., 20:46

Откога

Поэзия

847 0 5

Откога не съм
пристъпвала
във моя град...
Домът ми пуст
и прашен, очаква
моите стъпки пак.
Спомени витаещи
между стени
и болка сгърчена,
изсмукват радостта
от моите очи...
леглото ти е празно, мамо...,
а някога ме срещаше
усмихната на прага.
И шевната машина
във ъгъла мълчи,
а някога потракваше
под пръстите ти сръчни.
И всичко там неистово
крещи, кърви
ранена тишината.

Не плача за мъже,
за тебе са сълзите, мамо...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

zara (Здравка Маринова)

Присъединявам се към останалите мнения

2005-08-20T00:07:32+03:00
Fabiana (Галя Николова)

Благодаря и на теб, Дими, много си мила.

2005-08-18T23:06:14+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Много е хубаво, Гале, много!

2005-08-18T15:24:13+03:00
Fabiana (Галя Николова)

Благодаря ти Милица!

2005-08-18T13:28:33+03:00
^Miss^sixty^ (Милица)

Много ми харесва 6 от мен.

2005-08-17T23:04:23+03:00