Откога те търсих…
В света ми вече няма сивота,
вече не ме боли както преди.
Защото най-накрая те открих,
и мъката вече се дели на две.
Днес се вглеждам само в теб,
и чувствам всичко вътре в мен.
Всичко промени се в този миг,
щом погледа ти в моя открих.
И те търсих, търсих те винаги,
и Бог дори видя, че теб търсих.
Че само теб, само теб търсих,
във всеки изгрев и всеки залез.
И имам толкова много да ти дам,
и виждам как в ръцете ти любовта ми расте.
И виж, всеки миг все повече расте,
и виждам, всичко което ти ми даваш…
Откога те чаках, откога те търсих,
и в лъчите и в звездите съм те търсила.
Откога те чаках, откога те търсих,
чакала съм те поне един милион зори.
Откога те чаках, откога те търсих,
откога търсих погледа ти в небосвода.
Откога те чаках, откога те търсих,
откога търсих погледа ти в моя да трепти.
И така заминахме ние надалеч,
тръгнахме отвъд това което познаваме.
И отвъд това, в което вярваме,
отвъд всяка врата или прозорец…
И разпознавам вече вратите, които…
както и прозорците, който не познавах,
като погледа ти – врата към безкрая.
И дори тази врата, която отворя се
само веднъж в живота, за да се отваря вечно,
за най-чистото чувство от всички чувства…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
