В света ми вече няма сивота,

вече не ме боли както преди.

Защото най-накрая те открих,

и мъката вече се дели на две.

Днес се вглеждам само в теб,

и чувствам всичко вътре в мен.

Всичко промени се в този миг,

щом погледа ти в моя открих.

И те търсих, търсих те винаги,

и Бог дори видя, че теб търсих.

Че само теб, само теб търсих,

във всеки изгрев и всеки залез.

И имам толкова много да ти дам,

и виждам как в ръцете ти любовта ми расте.

И виж, всеки миг все повече расте,

и виждам, всичко което ти ми даваш…

Откога те чаках, откога те търсих,

и в лъчите и в звездите съм те търсила.

Откога те чаках, откога те търсих,

чакала съм те поне един милион зори.

Откога те чаках, откога те търсих,

откога търсих погледа ти в небосвода.

Откога те чаках, откога те търсих,

откога търсих погледа ти в моя да трепти.

И така заминахме ние надалеч,

тръгнахме отвъд това което познаваме.

И отвъд това, в което вярваме,

отвъд всяка врата или прозорец…

И разпознавам вече вратите, които…

както и прозорците, който не познавах,

като погледа ти – врата към безкрая.

И дори тази врата, която отворя се

само веднъж в живота, за да се отваря вечно,

за най-чистото чувство от всички чувства…