ОТКРАДНАТИ СТЪПКИ
Росица Чакърова
Като нежна тревичка се люшка
уморената моя душа,
завъртяна от силни вихрушки,
натоварена с тон самота.
А сълзите пресъхнали парят
по тревожните мои очи.
И е сигурно – бавно изгарям...
Но от толкова сняг не личи.
И наистина – кой би помислил,
че лежи там, под преспите пепел? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse