RositsaChakarova (Rositsa Chakarova)
180 100
4.11.2017 г., 12:47 ч.

Откраднати стъпки 

  Поезия » Друга
571 2 9

ОТКРАДНАТИ СТЪПКИ 
Росица Чакърова 

 

Като нежна тревичка се люшка 
уморената моя душа, 
завъртяна от силни вихрушки, 
натоварена с тон самота. 
А сълзите пресъхнали парят 
по тревожните мои очи. 
И е сигурно – бавно изгарям... 
Но от толкова сняг не личи. 
И наистина – кой би помислил, 
че лежи там, под преспите пепел? 
И че всъщност се крие на чисто 
оцелелият къс от сърцето. 
Аз не вярвам... И още се мъча 
да съставя любов от парчета.
Но в действителност свършил е пътят. 
Затова са студени крилете... 
И синеят, от лед вкочанени, 
породените в зимата думи. 
Сякаш вграждат се вечно у мене,
за да вдигнат стена от безумие... 
И заспивам под снежна прегръдка 
с част от спомен за топъл нетлен. 
А нощта е откраднала стъпките 
от нозете на новия ден...

 

03/11/2017, Лондон  19:46

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??