Откраднати стъпки
ОТКРАДНАТИ СТЪПКИ
Росица Чакърова
Като нежна тревичка се люшка
уморената моя душа,
завъртяна от силни вихрушки,
натоварена с тон самота.
А сълзите пресъхнали парят
по тревожните мои очи.
И е сигурно – бавно изгарям...
Но от толкова сняг не личи.
И наистина – кой би помислил,
че лежи там, под преспите пепел?
И че всъщност се крие на чисто
оцелелият къс от сърцето.
Аз не вярвам... И още се мъча
да съставя любов от парчета.
Но в действителност свършил е пътят.
Затова са студени крилете...
И синеят, от лед вкочанени,
породените в зимата думи.
Сякаш вграждат се вечно у мене,
за да вдигнат стена от безумие...
И заспивам под снежна прегръдка
с част от спомен за топъл нетлен.
А нощта е откраднала стъпките
от нозете на новия ден...
03/11/2017, Лондон 19:46
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
