26 jul 2006, 23:09

Открих те

  Poesía
881 0 4


Далеч „отплуваха” онези дни –
не можем да кажем „открих те”.
И скриха се светли, сини очи,
изтекоха мълком сълзите.
...............................
А лятото волно напира
да тръгне със мойта мечта,
сърцето неволно примира,
дъха ти открило в нощта.

Поисках си Теб от небето,
изваях те с нежна любов,
разцъфнала в алено цвете...
и принцът за мен бе готов,
да идва безшумно в съня ми,
със смях да ме буди в зори.
Дари ми и щастие с шепи –
ела, пресегни се, вземи си и ти!

18.07.2006год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...