26 jul 2006, 23:09

Открих те

  Poesía
887 0 4


Далеч „отплуваха” онези дни –
не можем да кажем „открих те”.
И скриха се светли, сини очи,
изтекоха мълком сълзите.
...............................
А лятото волно напира
да тръгне със мойта мечта,
сърцето неволно примира,
дъха ти открило в нощта.

Поисках си Теб от небето,
изваях те с нежна любов,
разцъфнала в алено цвете...
и принцът за мен бе готов,
да идва безшумно в съня ми,
със смях да ме буди в зори.
Дари ми и щастие с шепи –
ела, пресегни се, вземи си и ти!

18.07.2006год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...