Jul 26, 2006, 11:09 PM

Открих те

  Poetry
883 0 4


Далеч „отплуваха” онези дни –
не можем да кажем „открих те”.
И скриха се светли, сини очи,
изтекоха мълком сълзите.
...............................
А лятото волно напира
да тръгне със мойта мечта,
сърцето неволно примира,
дъха ти открило в нощта.

Поисках си Теб от небето,
изваях те с нежна любов,
разцъфнала в алено цвете...
и принцът за мен бе готов,
да идва безшумно в съня ми,
със смях да ме буди в зори.
Дари ми и щастие с шепи –
ела, пресегни се, вземи си и ти!

18.07.2006год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...