Открих те
Далеч „отплуваха” онези дни –
не можем да кажем „открих те”.
И скриха се светли, сини очи,
изтекоха мълком сълзите.
...............................
А лятото волно напира
да тръгне със мойта мечта,
сърцето неволно примира,
дъха ти открило в нощта.
Поисках си Теб от небето,
изваях те с нежна любов,
разцъфнала в алено цвете...
и принцът за мен бе готов,
да идва безшумно в съня ми,
със смях да ме буди в зори.
Дари ми и щастие с шепи –
ела, пресегни се, вземи си и ти!
18.07.2006год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
