13 jul 2010, 8:33

Открих те!

  Poesía
772 0 3

 

Изтрих те с опакото на дланта

като сълза, изпусната от слабост,

проклех те с черна клетва в мисълта,

кръвта пречистих от ненужната ти сладост.

Прерязах вените на всичко между нас

и спомените изгорих на еретична клада.

От днес ще сочи север вътрешният ми компас,

че южното е само кал и плява.

Направих си хербарий от лъжи,

надеждата прокудих в плесенясалото гето.

Усещам те ! Все още ми тежиш!

Открих те в ритъма задъхан на сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...