13 jul 2010, 8:33

Открих те!

  Poesía
774 0 3

 

Изтрих те с опакото на дланта

като сълза, изпусната от слабост,

проклех те с черна клетва в мисълта,

кръвта пречистих от ненужната ти сладост.

Прерязах вените на всичко между нас

и спомените изгорих на еретична клада.

От днес ще сочи север вътрешният ми компас,

че южното е само кал и плява.

Направих си хербарий от лъжи,

надеждата прокудих в плесенясалото гето.

Усещам те ! Все още ми тежиш!

Открих те в ритъма задъхан на сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...