13.07.2010 г., 8:33

Открих те!

773 0 3

 

Изтрих те с опакото на дланта

като сълза, изпусната от слабост,

проклех те с черна клетва в мисълта,

кръвта пречистих от ненужната ти сладост.

Прерязах вените на всичко между нас

и спомените изгорих на еретична клада.

От днес ще сочи север вътрешният ми компас,

че южното е само кал и плява.

Направих си хербарий от лъжи,

надеждата прокудих в плесенясалото гето.

Усещам те ! Все още ми тежиш!

Открих те в ритъма задъхан на сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...