12 oct 2017, 15:50

Открих те 

  Poesía » De amor
264 1 8

Във вятъра те търсих незадомен

и мирис даже нямаше от теб.

Подирих те и някъде по спомен,

за да ти дам от мен коричка хляб.

 

И сред класилите жита те търсих,

и сянката ти даже не открих.

И облаците с поглед ги претърсих,

а от тебе нищо горе не разкрих.

 

Сред есенната цветност на листата

от тебе нямаше дори нюанс.

А как се опростяваха нещата

да можех да направя реверанс...

 

Сред хората те търсих непрестанно

по глас нечут, по тяло и очи.

Природата край мене някак странно

от мене скрива твоите лъчи.

 

И объркан страшно, и отчаян вече,

аз чувствата към тебе си зарих.

Но изненадан тука не далече,

в душата си със радост те открих!

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??