Във вятъра те търсих незадомен
и мирис даже нямаше от теб.
Подирих те и някъде по спомен,
за да ти дам от мен коричка хляб.
И сред класилите жита те търсих,
и сянката ти даже не открих.
И облаците с поглед ги претърсих,
а от тебе нищо горе не разкрих.
Сред есенната цветност на листата
от тебе нямаше дори нюанс.
А как се опростяваха нещата
да можех да направя реверанс... ...