Открих те
Във вятъра те търсих незадомен
и мирис даже нямаше от теб.
Подирих те и някъде по спомен,
за да ти дам от мен коричка хляб.
И сред класилите жита те търсих,
и сянката ти даже не открих.
И облаците с поглед ги претърсих,
а от тебе нищо горе не разкрих.
Сред есенната цветност на листата
от тебе нямаше дори нюанс.
А как се опростяваха нещата
да можех да направя реверанс...
Сред хората те търсих непрестанно
по глас нечут, по тяло и очи.
Природата край мене някак странно
от мене скрива твоите лъчи.
И объркан страшно, и отчаян вече,
аз чувствата към тебе си зарих.
Но изненадан тука – не далече,
в душата си със радост те открих!
© Никола Апостолов All rights reserved.
