15 jul 2006, 21:13

Открих те Лъки в тишината

  Poesía
695 0 4

 

 

В света ти мил и нежно тих

душата ми душата ти разпитва

и чувствата се леят в стих,

достигащ основания на молитва.




Камбанната ти тишина е в мен,

защото с ритъм общ отеква,

а той ме прави озарен

и на душата ми олеква.




Всеки ден в постоянни срещи

с теб твориме своя час

и затуй с души горещи

любовта е в цялост между нас.




Любовта ни е невинна

и затуй за нас е храм,

който в атмосферата интимна

ни дарява с балсам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави за Мойра!
  • Здравей, Анета!
    Страстта на телата не е за подценяване, нали?
    Поздрав!
  • Истинско откровение!
  • Невинна обич, елексир за душата
    стихове са свързали мъжът и жената
    И думите им се преплитат в играта
    непокварени от страстта на телата

    Невероятно и приятно омайват словата

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...