15 jul 2006, 21:13

Открих те Лъки в тишината

  Poesía
699 0 4

 

 

В света ти мил и нежно тих

душата ми душата ти разпитва

и чувствата се леят в стих,

достигащ основания на молитва.




Камбанната ти тишина е в мен,

защото с ритъм общ отеква,

а той ме прави озарен

и на душата ми олеква.




Всеки ден в постоянни срещи

с теб твориме своя час

и затуй с души горещи

любовта е в цялост между нас.




Любовта ни е невинна

и затуй за нас е храм,

който в атмосферата интимна

ни дарява с балсам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави за Мойра!
  • Здравей, Анета!
    Страстта на телата не е за подценяване, нали?
    Поздрав!
  • Истинско откровение!
  • Невинна обич, елексир за душата
    стихове са свързали мъжът и жената
    И думите им се преплитат в играта
    непокварени от страстта на телата

    Невероятно и приятно омайват словата

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...