Открих те в бяла светлина,
когато всичко се пробужда.
Не беше гръм, а тишина,
и нежност, дето в мен се гушва.
Не съм герой, но нося плам,
и мога дълго да горя.
Ако решиш, че тук е храм,
ела, не питам, ще мълча.
Ще бъда тихият ти свят,
от нежността ми окрилен.
Ще бъда въздухът, сънят,
и любовта на твоя ден.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бончо Бончев Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
