Открих те в светлината
Открих те в бяла светлина,
когато всичко се пробужда.
Не беше гръм, а тишина,
и нежност, дето в мен се гушва.
Не съм герой, но нося плам,
и мога дълго да горя.
Ако решиш, че тук е храм,
ела, не питам, ще мълча.
Ще бъда тихият ти свят,
от нежността ми окрилен.
Ще бъда въздухът, сънят,
и любовта на твоя ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бончо Бончев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
