23 ene 2015, 11:10

Открий ме... аз съм...

1K 0 12

Открий ме в синьото на здрача,
във пурпура на изгрев нов,
дори в сълзите (ако плачеш)...
Аз съм навсякъде (бъди готов).
Открий ме в парещото слънце,
във капките на летен дъжд,
дори във мъничкото зрънце...
Аз съм навсякъде и съм веднъж.
Открий ме в лудостта на вятъра,
във кадифето черно на нощта,
дори в далечните звезди (там някъде)...
Аз съм навсякъде и съм една.
Открий ме в сънища почти сънувани,
във ритъма на твоето сърце.
Ддори в мечтанията си бленувани...
Аз съм една и съм за теб...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Битолска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Таня, след такъв коментар се губи дар слово...
    Тривиалните благодарности не са достатъчни да изразят това, което почувствах прочитайки думите ти, за това просто ще си ги изживея...
  • Какво да ти кажа... Всяка жена е единствена! Уникална! Неповторима! И е за някого! Принадлежността ни прави това, което сме! Не всяка жена обаче има дар слово и умението да го претвори в превъзходно стихотворение! Чудесна си!
  • Иво, аз благодаря!
  • Много е хубаво! Благодаря!
  • Пламена, и аз благодаря за откровението. Удоволствието е мое

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...