29 jul 2007, 0:25

Откритие

  Poesía
718 0 2
Теб и любовта ти

аз съм търсил дълго,

твойте прелести - в тях

съм се взирал упорито.


Ето те - при мен сега,

неотлъчно в мен и в

моята измъчена душа,

щастието чакано - долетя!


Радвай всичко в мен,

давай мир в зноя,

на теменужените нощи

връщай ти покоя!


Какъв разкош е твоята душа,

богата, богата с нежност,

мека топлина - едем,

достатъчни за теб и мен!


Пак твойте устни

аз усещам приглушени,

нежни звуци се дочуват

и пак е хубаво, нали!


Целувай ме, целувай!

Аз струна съм сега!

Докоснеш ли я - песен

ще подхване във страстта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...