29.07.2007 г., 0:25

Откритие

720 0 2
Теб и любовта ти

аз съм търсил дълго,

твойте прелести - в тях

съм се взирал упорито.


Ето те - при мен сега,

неотлъчно в мен и в

моята измъчена душа,

щастието чакано - долетя!


Радвай всичко в мен,

давай мир в зноя,

на теменужените нощи

връщай ти покоя!


Какъв разкош е твоята душа,

богата, богата с нежност,

мека топлина - едем,

достатъчни за теб и мен!


Пак твойте устни

аз усещам приглушени,

нежни звуци се дочуват

и пак е хубаво, нали!


Целувай ме, целувай!

Аз струна съм сега!

Докоснеш ли я - песен

ще подхване във страстта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...