Открития
Когато днес очакващо я гледах,
открих във мен неясни страхове,
разхвърлях ги и ритуално ги погребах
(не ми е нужен пълен набор грехове)!
Усетих някак Ревността да приближава,
усмихнах се, а Тя ме порица:
- Не вярвам тази мисъл да те забавлява -
как тя е майка, не на твоите деца.
Да, страдах силно за това и се убивах,
дълбоко се проклинах и скърбях,
намирах грешките ù - в себе си ги скривах,
докато всичко, някак изведнъж, признах:
- Когато се разпъвам сам и се оставям
на твоят кръст - изпълнен с обвинения,
откривам се отново и сега съзнавам -
не са ми нужни твоите вълнения!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайло Проданов Todos los derechos reservados
